Въведение

Прогресът на великите нации се е случвал, защото големи групи от хора са се обединявали около обща кауза и са решавали да си сътрудничат, без да са наясно кога ще достигнат целта си. Техните дела са били пътувания за други вселени – далечни светове на въображението, мозайка от наука, култура и изкуство. Когато ракетата, отправила се към звездите падала, те установявали каква е била причината и пробвали отново и отново. И дори когато не са успявали са продължавали напред. Те са правили всичко това не в името на личното си благополучие, а защото имали усещането, че допринасят за нещо по-голямо от тях самите. Нещо със стойност, която ще ги надживее.

Независимо от ползите си животът със своята дългосрочна цел никога не е бил лесен. Изискват се немалко усилия, за да може човек да води разумно своя живот. Като човешки същества ние сме природно програмирани да търсим незабавно разрешаване на проблемите си, като предпочитаме тяхното лесно решаване, често пъти с компромиси за сметка на качеството на постигнатите резултати. Разбира се, този модел би могъл да работи в краткосрочен план, но като стратегия, по която да се ръководи една организация би имал катастрофални последици, особено ако е в дългосрочен план. И въпреки това, в стремежа си да постигнат по-високи икономически резултати, макар и в краткосрочен план, не малко организации от сектора на туризма в икономиката прибягват именно до този модел на решаване на проблемите си.

Напълно възможно е съществуващата реалност да не се налага да е такава, не е изключено сегашното състояние на туризма да не е това, което би следвало да бъде. То просто е състоянието, с което сме свикнали. Ако наистина нещата стоят така, тогава пред нас стои възможността да създадем различна реалност. Колкото по-сложен и взаимозависим става нашия свят, толкова по-нелинейна, прекъсваща и непредвидима е промяната в него. В този смисъл той все по-малко прилича на миналото. И все по-малко на онова, което очакваме да бъде. Теорията на хаоса ни учи, че правата линейност, която сме свикнали да приемаме за даденост във всичко – от физиката до литературата, просто не съществува. Линейността е изкуствен начин да разглеждаме света. Реалният живот не е поредица от взаимосвързани събития, настъпващи едно след друго. Животът е поредица от срещи, в които едно събитие може да промени следващите по напълно непредвидим, дори унищожителен начин.